Зелено дружество
  • Начало
  • Нашата дейност
    • Гори
    • Води
    • Диви животни
    • Защитени територии
  • Информация
    • Новини
    • Блог
  • Включи се
    • Доброволна дейност и работа
    • Направи дарение
  • За нас
  • Контакти
Sign In
  1. Вие сте тук: 
  2. Начало
  3. Информация
февруари 2026
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728

Защитени територии и защитени зони – що е то?

Георги Вайар Блог 16 януари 2026


Защитените територии и защитените зони са важни инструменти за опазване на биологичното разнообразие. Много хора обаче имат само бегла представа за техните функции, за разликите между тях и за това колко значими са всъщност. С този материал ще се постараем да внесем повече яснота по темата.

Какво представляват защитените територии

Защитените територии се създават, за да се опазят най-ценните и редки видове и местообитания. Обявяват се по Закона за защитените територии (ЗЗТ), който е приет през 1998 г.

В България защитените територии заемат около 5% от територията на страната. Те се разделят на 6 категории в зависимост от целите и начина им на управление: 
 

  • Национални паркове  – Те включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове, както и местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Националните паркове в България са 3: Национален парк „Рила“, Национален парк „Пирин“ и Национален парк „Централен Балкан“. Най-старият от тях е „Пирин“ – обявен за „народен“ парк през 1962 г., а най-големият е „Рила“.
  • Природни паркове – За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Природните паркове в България са 11. 

            Разликите между национален и природен парк са следните:
            1. В границите на националните паркове не попадат населени места и селищни образувания, докато в природните паркове може да има, но те не са част от парка. Също така в природните паркове могат да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда и не противоречат на целите на защитената територия и режима на опазване; 
            2. Пашата на кози в националните паркове е забранена, а в природните паркове се допуска само на определени за това места; 
            3. В националните паркове е забранено всякакъв вид строителство, което не е свързано с нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите. В природните паркове са позволени дейности и строителства, които са разрешени в плана за управление на парка и устройствените технически планове и проекти. 
 

  • Защитени местности –  За защитени местности се обявяват: 1) територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; 2) местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. Примери са Аязмото, Кайлъка, Побити камъни, Силистар и др.
  • Природни забележителности – Характерни или забележителни обекти на неживата природа. Например: скални форми, земни пирамиди, пещери, водопади, пясъчни дюни и др. Става дума за обекти, които са с изключителна стойност поради рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им. Природни забележителности са Белоградчишките скали, Боаза, ждрелото на река Ерма, Деветашката пещера, пещера Магурата и др.
  • Резервати -  В България именно резерватите са с най-строг режим на защита. За такива се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. У нас има 55 резервата, сред които са „Калиакра“ и „Ропотамо“. Най-старият резерват в България е „Силкосия“, обявен за такъв в началото на 30-те години на миналия век. Намира се в Природен парк „Странджа“.
  • Поддържани резервати – За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. За разлика от резерватите, в поддържаните резервати са позволени определени поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки. Поддържаните резервати в България са 35, като пример за такъв е „Сребърна“. 

Дива коза в Пирин. Снимка: WWF

Какво представляват защитените зони

Защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

Защитените зони се обявяват по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Той е от 2002 г. и включва изискванията на европейското законодателство за защитената природа, а именно Директивата за природните местообитания, която постановява създаването на общоевропейската мрежа „Натура 2000“, и Директивата за опазване на дивите птици.

Защитените зони са именно местата, които попадат в мрежата „Натура 2000“.  

Целта на защитените зони е да се съхранят редките местообитания и местообитанията на видове на тяхна територия. Природата в тях следва да се запази и като ресурс за устойчиво развитие на районите, в които тези зони попадат.

Разлики межди защитени територии и защитени зони

Както вече споменахме, защитените територии се обявяват по Закона за защитените територии, а защитените зони – по Закона за биологичното разнообразие.

Подходът към създаването им също е различен. Още в миналото защитените територии са обявявани там, където е възниквала необходимост. При техния подбор не е имало систематичен подход. При защитените зони целта е опазване на списък от типове природни местообитания и видове от европейско значение. За България това са 90 типа природни местообитания от приложение 1 на ЗБР и над 260 вида животни от приложение 2 на ЗБР. Водещото е да има представителност на мрежата, т.е. определен процент от местата, в които са разпространени видовете и местообитанията, трябва да бъде обхванат в защитени зони. За видовете, които се опазват с приоритет, това покритие е 60%. Такъв вид например е мечката. 

При защитените територии има определени хоризонтални режими, които са характерни за съответната категория. В националните паркове например е забранено строителството, но има изключения – може да се построи хижа или да се ремонтира вече съществуващ път. В резерватите обаче строителството е забранено без изключения.

Защитените зони не налагат хоризонтални забрани за всякакви човешки дейности. Режимите там зависят от съответните заповеди за обявяване и планове за управление.

 

Постижения на Зелено дружество  

От години експертите на Зелено дружество работят неуморно за опазването на защитените територии и защитените зони в България, както и за обявяването на нови защитени територии.

През 2012 г. по предложение на Зелено дружество край Велико Търново бе обявена защитена местност „Река Веселина“. Тя включва комплекс от влажни зони и други ценни природни местообитания, между които крайречни гори.

Част от защитена местност „Река Веселина“. Снимка: WWF

 

През 2022 г. отново по наше предложение бе създадена защитена местност „Есетрите – Ветрен“. Това е първата защитена територия в България, посветена на дунавските есетри – невероятен вид, съществувал още по времето на динозаврите.

Зелено дружество има принос и към създаването на мрежата „Натура 2000“ в България. Участвахме в проучвания на рибите и природните местообитания и в подготовката на предложения за защитени зони по притоците на река Дунав и дунавските острови – общо 35 зони. Включихме се в мащабна кампания на природозащитната общност за приемане на пълното научно предложение за мрежата, на площ от близо 1/3 от сухоземната територия на страната. Допринесохме и за повишаване на капацитета на държавната администрация по темата „Натура 2000“ чрез научни публикации за различни природни местообитания и събитие за обучение.

През годините заедно с други организации, с коалиция „За да остане природа“, колеги и съмишленици сме били активни участници в борбите за защита на Природен парк „Странджа“, Природен парк „Витоша“, Национален парк „Пирин“, Национален парк „Рила“ и др.

Извършвали сме и много други дейности за опазване на защитени територии и защитени зони у нас. Работата ни в тази насока продължава и е сред нашите приоритети.

Защитена местност „Есетрите – Ветрен“. Снимка: МОСВ

Зелено дружество с предложения за 10 нови защитени територии

В началото на 2023 г. Зелено дружество внесе в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложения за обявяване на 10 нови защитени територии. Според експертите на организацията местата трябва да бъдат поставени в категория „Защитена местност“, тъй като пазят ценни екосистеми от стари и крайречни гори, които са местообитания на редица животински и растителни видове.

Предложените територии включват местности по поречието на река Марица, както и в Стара планина, Златишко-Пирдопската котловина и Родопите. В тях попадат горски и водни територии, част от които са държавна, а други – общинска собственост. 

  •  

Защо са важни защитените територии и защитените зони

Защитените територии и защитените зони са ценен инструмент за опазването на биоразнообразието. Ако се управляват ефективно и справедливо, те помагат за поддържане на баланса на екосистемите, запазване на важни местообитания, изграждане на устойчивост към климатичните промени, осигуряване на продоволствена сигурност, поддържане на качеството на водата, опазване на природните ресурси, ограничаване на разпространението на болести и вредители и осигуряване на много други ползи за дивата природа и човешкото здраве.

Защитата на биологичното разнообразие е важна и за благосъстоянието на всеки от нас. Здравите екосистеми означават чиста вода, добра храна, здрава почва.

От изключително значение е да опазваме природното наследство на България, за да могат да му се радват и нашите деца, внуци и правнуци.

9 любопитни факта за видрите

Георги Вайар Блог 16 януари 2026

Със своята миловидна муцунка видрата лесно печели симпатии и се е превърнала в любимо животно на малки и големи. Далеч не всички обаче познават добре този животински вид. По-долу споделяме повече информация за него. 

Любопитни факти за видрите 

Българската дива природа се обитава от европейската (или евразийска) речна видра (Lutra lutra). Тя е средно голямо животно – дължината на тялото ѝ варира между 57 и 95 см (без да се включва опашката, която обикновено е дълга около 35 – 45 см). Теглото е между 5 и 7 кг за женските и 10 - 12 кг за мъжките. 

Ето още някои интересни факти за видрите: 

1. Видрите издават сложни звуци. 

Като всички останали членове на семейство Порови (да, заедно с белките, златките, язовците) видрите са много интелигентни, комуникативни животни. Те издават сложни звуци, например подсвирквания или писукания, които звучат почти като звуци на птици. Смята се, че използват най-малко 15 различни звука за различни ситуации (за поздрав, предупреждение за опасност, чифтосване и др.). 

2. Видрите изпращат сигнали чрез специфични миризми.  

Видрите имат жлези в основата на опашка си, които излъчват силен мускусен аромат. За тях миризмите са форма на комуникация. Мъжките видри маркират територията си със „спрейове“ - изпражнения, „ароматизирани“ със секрети от жлезите. Също чрез миризми женските видри пък сигнализират на мъжките, че са готови за чифтосване. 

3. Женските видри обикновено раждат по 2 или 3 малки.  

Малките обикновено се раждат с дължина около 10 – 12 см и тегло около 100 грама. Отварят очите си един месец след раждането и остават в бърлогата два-три месеца. После излизат, за да се учат от майка си как да плуват и ловят риба. На около година вече са самостоятелни и започват да си търсят своя територия. 

4. Видрите не живеят в големи социални групи. 

Тези животни са териториални и водят самостоятелно съществуване с изключение на срещите за чифтосване и периода на отглеждане на малките. На територията на един мъжки могат да живеят няколко женски с малките си.   

5. Видрите са по-активни през нощта. 

Видрите са активни най-често през нощта и по здрач, макар че могат да ловуват и през деня. Установено е, че активността зависи от активността на предпочитаната плячка. Например видри, специализирали се да ловят нощно активни риби, които от своя страна спят през деня в скални ниши, са активни през деня, за да хващат по-лесно съответния вид риби. Наблюдавано е и обратното. 

6. Мустачките на видрата са много чувствителни. 

Телата на видрите са идеално приспособени към водната среда. Тези животни имат остро обоняние и чувствителни мустаци, които са полезен атрибут, защото им помагат да откриват плячката си дори в мътни води.   

7. Възможно е видра да се удави. 

Речната видра обикновено се гмурка за под 1 минута, за да хване риба, но може да издържи под водата и 4 минути, благодарение на големите си бели дробове. Напълно е възможно обаче видра да се удави, ако докато се гмурка, се заплете в мрежа или друго риболовно съоръжение. 

8. Видрите – едновременно игриви и срамежливи. 

Видрите са много игриви. Виждани са да се пързалят по корем по кални брегове и снежни преспи, да „жонглират“ с камъни, а докато малките братчета и сестричета са още заедно – да се гонят и да си играят във водата. Смята се, че това им помага да развият ловните си техники. 

Тези животни са доста любопитни, но и срамежливи. Обикновено се страхуват от хората и ги избягват. 

9. Видрите са важен символ на дивата природа.  

Видрите са емблематичен вид за влажните зони и служат като техен символ, а и като символ на дивата природа изобщо. Именно видра е поставена на емблемата на Бернската конвенция, на основата на която е създадена Директивата за хабитатите на ЕС.  

 

© 2026 Зелено дружество. Изработено от Георги Вайар, 329ср (Използвайки тема от JoomShaper)
  • Начало
  • Нашата дейност
    • Гори
    • Води
    • Диви животни
    • Защитени територии
  • Информация
    • Новини
    • Блог
  • Включи се
    • Доброволна дейност и работа
    • Направи дарение
  • За нас
  • Контакти